Д-р Христо Паунов: Държавните символи са резултат на борческото народно съзнание и пламенното родолюбие на българския народ

Публикувана: петък, 4 март 2016 г.

Една от най-новините книги на пазара в страната е „Държавни символи” -  научен труд на преподавателя по Конституционно право в ПУ „Паисий Хилендарски” д-р Христо Паунов. Дни преди Националния ни празник - 3-ти март, той говори за смисъла, същността, правната уредба и използването на държавните ни символи.

Христо  Паунов завършва  Образцова математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ и специалността „Право”  в Юридическия факултет на Пловдивския университет. През 1999 г. след конкурс започва работа в катедра „Публичноправни науки“ в Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”, където преподава и сега.   

Защитва докторска дисертация  в Института за държавата и правото при Българската академия на науките.

Христо Паунов има обществена активност, пряко свързана с професионалната му насоченост и научно-преподавателската  дейност. Той е член на Националната етична комисия по трансплантация към Министерския съвет на Република България и на Националния съвет на Българския червен кръст. Бил е председател на Българския младежки червен кръст (2000 – 2002 г.).

През 2013 г. излиза книгата му „Ревизия на Конституцията на Република България“. Участва в конференции, семинари, обучения и специализации в България, Швейцария, Великобритания, Австрия и Полша. Има публикации в български правни списания и сборници, както и в периодичния печат.

Д-р Паунов, все повече българи търсят национални символи в различен израз – песни, стихотворения, изображения. Правно погледнато, кои са българските символи и съществува ли разлика между национални и държавни?

Въпросът има многопластов отговор. От различни гледни точки може да се говори за различни по вид и значение символи на държавността. Конституцията на Република България урежда държавните символи в отделна своя Глава десета – това са държавният герб, държавният печат, националното знаме, химнът и столицата. Към тях причисляваме и ордените и медалите на България, защото те също са предмет на конституционна уредба. Не бива да забравяме обаче, че в други нормативни актове също могат да бъдат открити държавни символи. Например националният празник на България – Трети март, е уреден като такъв в Кодекса на труда. Това е денят, в който се подписва Сан-Стефанският мирен договор, и се празнува от всички българи, защото това е първата стъпка към утвърждаването на България за суверенна държава. Този ден също е държавен символ.

Между държавни и национални символи може да се търси разлика – разликата е, от една страна изцяло, терминологична. От друга страна, дали един символ ще де нарече „държавен“, или „национален“, зависи от обществено-политическата ситуация, правната култура, историческите традиции и т.н. 

Разкажете как точно се роди идеята за „Държавни символи”.

Идеята за тази книга всъщност се  зароди в мен преди доста години – дори преди да издам първата си книга „Ревизия на Конституцията на Република България“. Исках да направя цялостна систематизация на правната уредба на българските държавни символи както в съвременен, така и в исторически аспект и именно поради това дълго време събирах материали и архивни документи. Подготовката и събирането на емпиричния материал ми отне повече време, отколкото самото написване на книгата. От години и като човек, и като професионалист ме вълнува държавната символика . Неслучайно отделяме специално внимание на държавните символи и по време на лекции и упражнения.

Къде и с какво книгата би била полезна на студентите, ваши колеги и масовия читател?

Целта на книгата е да запълни, доколкото е възможно, празнотата в знанията относно нормативната уредба на българските държавни символи. Съдържанието е структурирано хронологично във всяка глава и се завършва с правен анализ и предложения de lege ferenda (за усъвършенстване на нормативната уредба). Използването на този подход дава възможността всяка една от главите на монографията да бъде използвана като самостоятелна студия при представянето на материята за отделните държавни символи – това може да се отчете и във връзка с преподаването на знанията за държавните символи на студентите.

Доколко държавните органи, ръководители и гражданството знаят как и кога се използват държавните символи? Има санкции за неправилното им използване, но  ефективна ли е правоохранителна дейност в тази област?

Държавните символи са особено изявена форма на „самопредставянето“ на държавата. Те принадлежат към държавоформиращи институти и са необходим елемент за всяка държавност. Поставянето и използването на държавните символи има особен правно-нормативен смисъл. Органите на власт нямат право да използват други символи вместо установените държавни символи. Държавните символи са защитени срещу некомпетентна употреба и срещу поругаването на тяхното достойнство. В Особената част на действащия Наказателен кодекс, Глава първа „Престъпления против републиката“, в Раздел ІV „Други престъпления“ е разпоредбата на чл. 108, ал. 2, която гласи: „Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева“.

Престъплението има за свой предмет символите на държавата, като изпълнителното деяние се състои в тяхното „опетняване“. То може да се осъществи по различни начини, но във всички случаи „опетняването“ се изразява в открито незачитане на държавните символи. Това деяние бива характеризирано в правната доктрина като „престъпление срещу идейните устои на властта в страната“  и неслучайно систематичното му място е сред престъпленията против републиката. Доколко държавата използва тези текстове от Наказателния кодекс, това е въпрос, който трябва да се зададе на прокуратурата…

Книгато може да се разглежда и като сборник на това какви са били назад през годините държавните символи. Какво би трябвало да бъде значението им в днешно време?

Държавните символи са пример за това – как художествени образи, музикални произведения, цветови съчетания и стихове могат да се „влеят“ в правото и посредством него да добият и нормативен смисъл. Българските държавни символи не са нито копирани, нито наложени от някого. Те са резултат на борческото народно съзнание и на пламенното родолюбие на българския народ. Именно затова те трябва да бъдат оценявани като историческа ценност, притежаваща достойнствата, за да бъде издигната до степен на държавен символ и нормативно закрепена в Конституцията и законите на България.

След всяка глава вие давате предложение за нови правни норми, които да залегнат в законодателството за по-правдоподобно използване на държавните символи. Доколко те биха се възприели и мислите ли, че биха достигнали до разглеждане в НС. Кое според вас като юрист е най-належащо да се подобри в тази тематика?

Лично за мен на първо място трябва да се пристъпи към законодателна инициатива в Народното събрание, за да се приеме нов нормативен акт с ранг на закон за химна на България. Тъй като националният химн по специфичен начин символизира държавата и предизвиква особени емоции и промени в поведението и живота на хората, обществото и държавата, той се нуждае от актуална правна уредба. Подобно на държавния герб държавния печат и националното знаме, Народното събрание трябва да приеме специален закон, уреждащ в детайли основните положения, свързани с използването и изпълнението на националния химн. Приемането на подобен закон би довело до стабилност в правната уредба и би отговорило на редица въпроси, обличайки ги в законови текстове. Наложителна е необходимостта от въвеждането в закон на нотите на химна и конкретното съдържание на текста на песента. От съществено значение е да се регламентират случаите, в които националният химн се изпълнява задължително, както и правно да се уреди кога химнът се изпълнява само като инструментал (мелодия) и кога се изпълнява с музика и текст.

Източник: GustoMedia.bg