Ген. Бъчваров: Ние сме на път за никъде. ББЦ е вярната посока

Публикувана: понеделник, 22 септември 2014 г.

Генерал Кольо Бъчваров е 5-ти в листата на ПП „България без цензура” от Пловдив-град на предстоящите предсрочни парламентарни избори. От 1976г. до 2010г. е служил в Българската армия, преминал е през всички длъжности в сферата на логистиката от зам.-командир на рота до командващ СОК (Съвместно оперативно командване). Кариерата си завършва като национален военен представител в съюзното командване по операциите на НАТО в гр. Монс – Белгия. С висше военно образование и магистър по икономика, владее английски и руски език.

Ген. Бъчваров, кое Ви мотивира да участвате в предсрочните парламентарни избори?

След  деполитизацията на българската армия през 1990г. аз не съм членувал и не членувам и досега в никоя политическа сила. В момента съм зам.-председател на Националния Съвет на Независимия национален  съюз на офицерите в България. Това е единствената военно-патриотична структура, в която членувам и изпълнявам функциите на неин зам.-председател. Този ми е втори път, в който участвам в избори за Народно събрание като кандидат-депутат.  ННСОБ винаги участва в изборите като поддържаща сила на някоя от политическите партии, с които имаме подписани определени споразумения. В предишните избори съм подкрепял новата формация Нова алтернатива на бившия военен министър Николай Цонев. А сега имаме подписано споразумение преди Евроизборите с партия Лидер. И понеже тя е коалиционен партньор на ПП „България без цензура”, аз се намирам в листата на ББЦ и съм на определеното 5-то място. Мотивът ми да участвам в изборите за 43-ти парламент е един случай, който имах още когато служих в армията. При разговор с един зам.-министър, когото много уважавам, ми каза, че единствените проблеми на българската армия се дължат на факта, че нямаме лоби в парламента. Тогава го попитах: „Вие не сте ли нашето лоби? Вие сте ни началници, Вие управлявате Министерството на отбраната?”. Той каза: „Не! Ние сме политическа сила, която е поела политически ангажимент  по отношение на армията и ние сме тук за да изпълним тези ангажименти. А вие, ако искате да вървят нещата, трябва да имате лоби в парламента.”

Това ме накара на два пъти да се включа активно в тези избори и винаги съм желал и други мои колеги да се включат в листите на политическите сили,  и в крайна сметка да сформираме лоби в парламента. То да защитава интересите на армията, на военнослужещите и в крайна сметка да приключи тази фаза от реформирането на БА, която се заключаваше единствено и само в  съкращаване на военнослужещи, на въоръжение и техника и в тяхното унижение. Защото много хора си отидоха без време и си отидоха за съжаление обидени. Това е мотивът, който генерира у мен идеята да се впусна в тази надпревара.

Защо с ПП „България без цензура”?

ПП Лидер и ББЦ имат много общи неща в политическите си платформи, а те са изключително близки до нашата философия за развитие на държавата и на българската армия.  Ние сме военно-патриотична организация и за нас интересите на България са над всичко. Ние се ангажирахме да работим за реализацията на тяхната предизборна програма, ако българския народ ни даде своя вот за бъдещото НС.

Ако бъдете избран за народен представител, какво бихте направил за Българската армия?

Ако получим вота на българския избирател  и ако ББЦ влезе в парламента, и ако имам щастието и късмета и аз да попадна в него, поел съм ангажимент пред себе си, пред избирателите ми, да работя в посока запазване на достойнството на българския офицер, сержант и войник и тези които са в резерва и в запаса.

За мен е крайно обидно, когато офицер, сержант или войник, напуснал българската армия тръгне да си търси препитанието в цивилния живот и въпросът, който му задават нашите съвременни бизнесмени е един и същ: „Имаш ли оръжие?”.  С което му предлага т  позиция охранител - на бариера, в офис или в банка. Искам да ви кажа, че нашите сержанти и войници са много кадърни момчета, те притежават изключителни качества, а пък офицерите и генералите имат изключителен организационен опит, който не се добива в нито едно училище, в нто един университет, в нито една академия. Получава се единствено в армията. Те могат да бъдат двигател на бизнеса. Каквато и задача да им бъде поставена, трябва да знаете, че тя ще бъде изпълнена. Те могат да работят като мениджъри, изпълнителни директори, могат всичко.

Участвал съм с наши момчета сержанти, офицери и войници в мисиите в Ирак и Афганистан, ходил съм на ескорти, на патрули и трябва да ви кажа, че нашите български сержанти, офицери и войници не отстъпват по знания, подготовка, умения , по качества на своите колеги от страните-членки на НАТО. Напротив, в някои случаи дори ги превъзхождаме. Това го показаха нашите бойци в Кербала, когато защитаваха кметството, в Дивания, Афганистан, на летището в Кабул, в Кандахар. Това трябва да повишава самочувствието им , а и нашата гордост. За съжаление обаче в последните 25 години ние сме минали различни етапи в развитието на армията. През армията са преминали 16 министри на отбраната. Всеки идва със свой екип и програма за развитие как армията да бъде съкратена, за да стигне бюджета за нейното осигуряване на мисии, изхранване, превъоръжаване, издръжка, осигуряване на бойната подготовка и всичко се свежда до съкращение, съкращение, съкращение. И сме на такъв етап, че като численост не можем да напълним един стадион с хора.  Разбира се и международната обстановка се променя. Светът е в изключителна динамика и геополитическите фигури на световната шахматна дъска още не са подредени  така, както трябва да застанат. Виждате в момента събитията в Украйна, революциите в ислямските държави в Северна Африка, надигането на фундаменталния ислям, организацията ИДИЛ- организация ислямистка, която се бори за световен халифат. Това са страховити неща. И ако наистина въоръжените сили на всички държави-членки на Северно-Атлантическия алианс  и България, не обърнат внимание на своята подготовка, на своето превъоръжаване, не увеличат бюджентите си, за да бъдат достатъчни за капиталови разходи, за инвестиции вътре в отбраната, ние ще имаме доста горчиви моменти да изживяваме за в бъдеще.  Това ще бъде едно от направленията, в които ще работя. Обещавам на моите избиратели, че чрез мен ще се чува техния глас в парламента.  Това, което те искат да се чуе като желание, като препоръка, като осигуряване на възможност за реализация. Основен мой ангажимент ще бъдат и въпросите, касаещи отбранителната промишленост. В момента тя е в незавидно положение. В минали години тя носеше едно изключително перо към държавния бюджет на България. Работеха в Арсенал, във ВМЗ –Сопот от  порядъка на 14, 15, 20 хиляди души. Сега в момента тези заводи вегетират. В тях работят някъде 1000-1500 души, половината от тях са в неплатен отпуск, защото нямат поръчки от армията, защото загубихме своите пазари в Арабския свят, на Запад не се приема нашата продукция, тъй като тя не отговаряла на изискванията и стандартите на НАТО. Тази промишленост трябва да бъде възродена и да бъде реализирана в българската армия. Тя по качество не отстъпва на военната продукция на другите страни. Така че в тази посока също ще бъде насочено моето внимание.  

Какво бихте направил за Пловдив конкретно, ако бъдете депутат в 43-тото Народно събрание?

Пловдив е избран за Европейска столица на културата през 2019г. Това ме радва като пловдивчанин, но трябва да Ви кажа, че Пловдив съвсем не отговаря на тези високи изисквания, които се предявяват. Казвам го, защото много други градове се обявиха против кандидатурата. За да са недоволни те, значи виждането на техните общински ръководства съвпада и с моето. В Пловдив наистина се понаправиха някои неща, но има такива, които продължават да стоят на вниманието на дневния ред на обществото. Едно от тези неща е екологията. Пловдив е и продължава да бъде един от най-замръсените градове в България, да не кажа и в Европа. Второ - Пловдив е с най-зле организирания транспорт. При изградена инфраструктура за електротранспорт, Пловдив няма такъв. Тази е и причината да бъдат загубени 340 млн.лв. европейски пари, които другите 14 градове успяха да вземат. Пловдив не успя да си организира един екологичен, безшумен, безопасен електротранспорт. Мисля, че това е слабост на град Пловдив. Ако имат други виждания в тази посока общинското ръководство, кметът, Общинският съвет, нека да го кажат.  Да застанат ясно пред гражданите и да кажат: ”Да, ние няма да инвестираме в стар електротранспорт, нашата идея е в еди коя си година ние доставим или да създадем в град Пловдив друг екологичен транспорт, който ще бъде по-добър и по-перспективен.” Тогава ОК. Но сега при изградена инфраструктура с вложени в нея над 300 млн.лв. така да стои, да ръждясва и да се краде, това е безобразие. Другото, което Пловдив трябва да има и да притежава, е един хубав стадион. Стадион, на който да се играят национални срещи. Обидно ми е в момента, че България не можа да намери своето място така, че тук да се играят срещи от европейския шампионат. В Румъния ще се играят – в Букурещ, в България няма да се играят. Видимо България има нужда от един или два хубави национални стадиони с вместимост от 50 хиляди души с достатъчно добре изградена инфраструктура с удобства в самия стадион, за да бъде оценен от световните спортни организации и да организират първенства тук, в град Пловдив, а и в София – защо не. Това трябва да стане. Трябва да се доразвие и Гребната база. Нова, модерна и хубава спортна зала трябва да бъде изградена в град Пловдив.

Що се отнася до града ни - ще работя с удоволствие и ще помагам да бъде реализирана идеята за второ СИТИ, за втори център в град Пловдив. Разбира се, малко ще бъде ощетена армията, защото поделенията, които са дислоцирани в този район трябва да бъдат изместени. Но затова държавата би следвало да направи съответната стъпка. Да предложи място,  да създаде подходящата инфраструктура, така че нашите военнослужещи и техните семейства да се чувстват комфортно, за да могат с лекота да изпълняват своите служебни задължения и подготовка.

В хода на кампанията хората от ББЦ обиколихме доста детски и старчески домове, проведохме много срещи с хора в неравностойно положение, опитваме се да помогнем на хората в нужда, въобще този път сме се насочили повече към хората, към социалното. Не случайно нашият девиз е: „Държавата – с грижа за народа!”. Знаете ли, 25г. държавата наистина се отказа от гражданите си, тъй като с настъпването на демокрацията голяма част от политиците казаха: „По-малко държава, повече свобода за бизнеса”. Но в крайна сметка ето къде се намираме. Ние сме не на кръстопът, ние сме на път за никъде. И ако това нещо не бъде променено на 5-ти октомври, и не влязат нови хора в Парламента, и не се постигне политически консенсус  по основните проблеми на държавата, оттук-нататък не ни чака нищо добро.

Обръщам се към всички пловдивчани, към военнослужещите в град Пловдив, да дадат своя вот за ПП „България без цензура” на 5-ти октомври, бюлетина №13. Мисля, че това ще бъде за доброто на България и на град Пловдив.

Източник: GustoMedia.bg