Художникът на "Катерина Измайлова": Сценографията в операта е тежка, но имаш възможността да създадеш жива картина

Публикувана: събота, 27 януари 2018 г.

Димана Латева е художник на постановката „Катерина Измайлова” от Шостакович, чиято премиера на Опера Пловдив ще се състои тази вечер в Дома на културата "Борис Христов".

http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=60988&FCID=FC937c4463e2dfe44cb7c0c3bada239167

Латева е завършила сценография в Берлин и още като студентка попада в операта. В началото обаче са свободните проекти, някои от които танцувални. Има ангажименти в една от държавните опери в Берлин, в комичната опера, участие в летния фестивал в Залбург, в постановки във Франкфурт. В началото е асистент, което определя като много важно, защото, по думите й "така се трупа опит и се запознаваш с тънкостите на занаята". Работи по сценографията на пиеса на Стратиев, поканена от френски режисьор, който не подозира, че е българка. В България участва в поставянето на „Катерина Измайлова” в Русе преди три години, а сега и в Пловдив.

Всяко нещо си има своята трудност и не бих направила класация за сценографията между театъра и операта, коментира Димана. Според нея мащабността в театъра е по-малка, но пък костюмите са по-детайлни, докато в операта има хор, като в някои постановки неговата численост достига до 70 певци. Една голяма маса от хора, с които можеш да кажеш много, добавя сценографката и допълва - това са личности на сцената, които създават първата картина. затова е много важен всеки детайл - как са облечени, какъв прах има по тях дори, къде са ходили - всичко това допринася към атмосферата на сцената.

В тази постановка дрехите на хористите не показват епохата, в която се е развивало събитието, защото по думите на Латева „Катерина Измайлова” е произведение с много бедност, сивост, безнадежност - нещо, което го има и днес и няма смисъл да се правят контакти с миналото. Произведението определя като много силно, което бързо влиза "под кожата", а първото чувство, което се асоциира е "клопка, яма, в която е хваната Катерина Измайлова, като капан, в който се хващат мечки - едно малко пространство с четири стени". И това нещо използва като основа в декора. Това не е фантастична опера и тук всичко е показано много сурово и основният материал, с който работим е желязото, което допълва идеята за това. Става въпрос на чувства, а не за конкретна епоха, допълва Димана.

Според Димана Латева в операта първата картина е най-важната и в повечето случаи за това се взема решение заедно с композитора и режисьора. Точно в тази опера има много големи картини и голямо пренасяне в самата картина и тази драматургия е много интересна, смята тя. Става въпрос за пренасяне от стаята на Катерина, през селската обстановка, до залавянето й и вкарването й в каторгата.

Димана Латева предпочита сценографията пред рисуването, въпреки, че е нещо, което е мимолетно и не остава във времето, докато картината я има винаги. Но пък е произведение, жива картина, което занимава мислите на твореца, може да се надгражда, да се променя "субстанцията" и да се развива в много посоки.

Източник: GustoMedia.bg