1 / 9

Най-хубавите неща в живота не са нещата. Безплатен пазар "Айляк бутик" в Пловдив

2 / 9

Мая Александрова - усмихната домакиня на Айляк бутик и Клуб Нещото

3 / 9

В Айляк бутик всеки може да остави нещо, което вече не ползва по една или друга причина, но е годно за употреба от някой друг

4 / 9

В Айляк бутик най-често се споделят дрехи, особено детски

5 / 9

Споделяйки и давайки от сърце, ние радваме дори и непознати за нас хора, разказва Мая

6 / 9

7 / 9

Нещото е отворено пространство за творчески събития, изложби, срещи и дискусии по важни теми, както и различни културни и социални провокации

8 / 9

В Нещото можеш да си подариш книга, но можеш и да я върнеш, след като я прочетеш. Поредното доказателсво, че място няма комерсиална цел. Издържа се изключително от доброволни дарения на посетителите

9 / 9

Клубът е естественото продължение на идеята за споделянето и се развива всеки ден

❮ ❯

Най-хубавите неща в живота не са нещата

Да, в Пловдив има безплатни неща. Къде да ги намерите ли? Отговорът е в "Айляк бутик“ - ежеседмичен свободен (безплатен) „пазар” за вещи, който се провежда всеки петък, между 14 и 20 ч. на ул. „Драган Цанков” 49 (зад недостроения мол на бул. „Руски), в Клуб „Нещото“.

Обгрижва го Мая Александрова. Като я погледне човек вижда една голяма Усмивка със закачливи къдрици. Ако трябва да я опишеш накратко, се сещаш първо за „готина“. На въпроса „Коя е Мая?“ дълго се усмихва и после отвръща, че Мая е илюзия (според индийската митология). Илюзия ли е безплатното добро или реалност, ще разберете от „Нещото“ като интервю с реалната Мая Александрова – присадена пловдивчанка.

Какво е Айляк бутик?

Айляк бутик е най-общо свободна размяна на вещи и има няколко основни цели, най-важната, от които е взаимопомощта. Помагаме си един на друг с това, което вече не ни е необходимо, а на друг би му било от полза. Чрез свободния пазар всеки може да остави нещо, което вече не ползва по една или друга причина, но е годно за употреба от някой друг, който би имал нужда от него. Не защото е по-богат, а защото може да послужи на някой повече, отколкото на него самия.

Много често ни се налага мнението, че външните фактори и вещите ще ни направят щастливи. Както имаше една хубава мисъл „Най-хубавите неща в живота не са неща”. Да, една нова вещ би ни ощастливила за известно време, но след това ни омръзва и искаме все повече нови и нови вещи. С Айляк бутик се учим да оценяваме вещите, които наистина си струва да задържим. Колкото по-малко са те, толкова по-добре. Целим непривързаност, да се освободим от привързаността си към тези, които ни държат като с вериги към себе си. Колкото по-непривързани сме към вещите си, толкова повече радост изпитваме от наистина важните неща в живота ни.

Всъщност отговорността към природата е основната причина, поради която възникна идеята за организиране на такъв пазар на споделянето. Колкото по-малко купуваме, толкова повече използваме наличните ни ресурси. Разменяйки помежду си различни материални блага ние удължаваме живота на вещите, по-малко изхвърляме на боклука и намаляваме макар и с малко производството на нови вещи.

Споделяйки и давайки от сърце, ние радваме дори и непознати за нас хора. Какво по-хубаво от това да твориш добро!

Чия хрумка е?

Подобни инициативи за свободен обмен на стоки и услуги има по целия свят. Голяма част от тях са организирани в социални центрове, така че не откриваме топлата вода. В България има такива в София, Варна, Велико Търново... В Пловдив тепърва правим първите крачки в развиването на социален център - едно независимо, свободно и некомерсиално пространство, наречено просто „Нещото”, в което да съществува не само „пазара“, но и да обменяме свободно знания, умения и информация.

Айляк бутикът започна през миналата година един път месечно на открито в Стария град и съм много благодарна на Жана Симеонова, която ни подкрепи тогава да го реализираме пред нейната галерия. Няколко години по-рано на същото място се роди и „Парцал фест”, чиято идея беше да трансформираме старите вещи в нови, да рециклираме и претворяваме. Да, но има вещи, които нямат нужда от преработка, за да бъдат ползвани, те могат да бъдат ползвани от някой друг такива, каквито са си. И така се роди и Айляк бутика – неделно, айлякчийско по пловдивски събиране на калдъръмената уличка на готини хора, усмихнати, позитивни, които търсят по-дълбок смисъл в живота си от вещите и с радост ги споделят с другите. Сега е петъчно и естествено, пак е айлякчийско.

Какви хора идват?

Всякакви хора идват – малки и големи, с различни професии, различни интереси, търсения, ценности и възприятия към света. Едни идват за „пазара“, други заради работилниците, а някои дори само за да си вземат книга за прочит или просто да се срещнат с нови или стари приятели.

Какво най-често се споделя?

Най-често се споделят дрехи, особено детски, които бързо се израстват. Но се носят и книги, посуда, техника..., всякакви вещи. Радващо е, че все повече хора решават да споделят и нематериални неща и се включват с уменията си в различни курсове, работилници и беседи в клуб Нещото.

А какво е Нещото?

За Нещото няма нужда от кавички. Всеки търси нещо - отговори, учители, приятели... В Нещото намираме нашите си Неща, които ни вълнуват и провокират. И ги реализираме заедно. Нещото е безопасно, добронамерено, защитено, споделящо пространство за всеки, който ни открие като част от личния си път. Място за търсещите, мечтаещите, творящите, задаващите въпроси хора. Място, което няма комерсиална цел, издържа се изключително от дарения на посетителите и дава свободата на всеки да изрази себе си, да се включи активно в организацията или с участие в дейностите на клуба.

https://www.facebook.com/KlubNeshtoto?fref=ts 

Мястото е отворено пространство за творчески събития, изложби, срещи и дискусии по важни теми, както и различни културни и социални провокации. В Нещото комуникираме и споделяме, уважаваме се и сме приятели, създаваме едно малко добротворческо общество, което помага един на друг и върви напред - заедно, но и всеки по своя път.

В Нещото мечтаем за е един по-хубав и хармоничен свят, създаваме реалността си такава, каквато искаме да бъде - с нещата, които харесваме, обичаме, будят интереса ни.

Защо го правиш?

Лесно е да мрънкаш и недоволстваш, че нещата не вървят, виновна е държавата, политиците, никой нищо не върши и да търсиш постоянно оправдание и виновници извън себе си. Но истината е, че този, от когото зависи как ще живеем е същият човек, който виждаме всеки ден в огледалото. И когато аз се погледна, искам да знам, че днешният ден не е бил напразен, нещо съм научила, с нещо съм помогнала, с нещо съм по-добра от вчера и съм създала една макар и малка предпоставка утрешният свят да е по-добър от днешния. Правя го, защото чувствам лична отговорност, а освен това ми е и изключително приятно.

Кой ти помага?

Приятели, Човеци, които много обичам! Всеки един от тях е уникален и помага с каквото може – дали ще е с паричка в касичката за издръжка на мястото, дали ще измете с метлата, ще даде идея какво да направим или ще сподели уменията си – всяка помощ е важна! И най-чудесното е, че все повече хора се включват и чрез нас реализират собствените си мечти и идеи. Благодаря от сърце на всеки, който е помогнал на идеята на Нещото по някакъв начин!

Как искаш да се развие?

Клубът е естественото продължение на идеята за споделянето и се развива всеки ден. Започна с обмен на вещи, а ето, че вече имаме постоянно помещение, в което се случва „пазарът“ на стоки и вече имаме възможност да споделяме не само вещите си, но и да комуникираме активно помежду си.

Почти всяка петък вечер, наред с пазара има и някаква творческа работилница. През седмицата също има различни занимания – изобразително изкуство, актьорски игри, имахме и предстоят интересни курсове, дискутираме по различни теми, които ни вълнуват като общество.

Учителите, които водят заниманията са приятели, които по една или друга причина са попаднали на мястото и решават, че имат какво да споделят безкористно с другите. Всеки може да бъде учител и всеки има какво да даде на другите, а в Нещото вярваме, че знанието трябва да бъде достъпно за всеки.