„Окисморонният свят“ на Пламен Асенов е скъпо удоволствие и още по-скъпа необходимост

Публикувана: петък, 27 май 2011 г.

“Оксиморонният свят” е книга смешна по форма и трагична по съдържание – но все пак от нея научаваме защо сме верни привърженици на живота в този свят, който ни убива постоянно. За да видим какво ще стане, ето защо.

“Живеем в Оксиморонен свят. Оксиморонът е реализиран наживо абсурд, а Оксиморонният свят е свят, в който абсурдите постоянно и масово се реализират на живо навсякъде около нас и вътре в нас.”

Така започва предговорът на книгата “Оксиморонният свят”. Въпросният предговор обаче, макар сам по себе си доста странен като философска база за разбиране на заложената в книгата концепция, все пак е най-нормалната и традиционна част от нея, нещо като жадуваната сламка за удавника.

Коя е смешната формула на днешния живот?

Не знам дали има една, не знам и дали има много. Май целият живот е сам по себе си една много сложна, но математически изчислима смешна формула. Не мога да формулирам нещо, което да кажа - е това е смешното. Толкова често ми се случва да виждам неща които са смешни, да чувам неща, които са смешни и да казвам неща, които са смешни, че всъщност това е начин на оцеляване, защото иначе загиваме, отиваме.

А кое е трагичното съдържание?

Трагичното съдържание е, че не можем да разберем какво става отвъд или какво е ставало преди това. Животът е нещо като Големия взрив. Там има една точка на сингулярност, така казват физиците, астрофизиците. Не знаем преди него как е било и няма как да узнаем, защото „точка на сингулярност“ буквално означава стена, която не може да бъде премината. И няма как да знаем какво става след това. Мен много ме е яд, ще се скъсам от яд, че не знам всичко как става и какво ще стане утре или след 100 години..., а много ми се иска.

Кой е твоят Нормален свят?

Нормалният свят за мен, за теб, за хората не само от нашето поколение, а и всички поколения, които живеят в момента, особено в България, той е повече мечта. Нещо, което можем да си представяме, но не в което сме живяли или се очаква да живеем скоро. Много странно е, но Оксиморонният свят завладява все повече пространства навсякъде по цялото земно кълбо. Все пак има места където светът е по-малко оксимронен и места, където е повече такъв. Там, където светът е по-малко оксиморонен, той е по-близо до Нормалния свят. Има такива места, например като Германия, като Англия. Те са по-малко засегнати от Оксиморонния свят. И там има много елементи на оксиморони, но не е това, което е при нас. Ние сме много типичен пример за Оксиморонен свят, нямаме шанс за нормален.

В блога си обещваш, че ще разпространяваш новата си книга само сред приятели и на подобни сбирки, като това прекрасно градинско парти „на книга и вино“, как ще обясниш тази странна форма на разпространение?

Не е много странна, за мен поне. Защото в България по комунистическо време проблемите бяха други, сега са различни. Ние виждаме една система, която би трябвало да съществува и си я представяме като нормална система. Авторът пише даден текст. Има един човек или една институциия, която се нарича посредник/литературен агент, който търси авторите, търси добри текстове. Той контактува с издателствата, търси средствата и организира издаването на една книга. След излизането й от издателството тя отива в системата на книгоразпространението, която вече е по съвсем различен начин структурирана от тази в България. Основното там е не да продадеш веднага една книга, а да подготвиш публиката да бъде готова да възприеме тази книга, особено, когато става дума за по-странни, по-различни текстове от тези, на които е свикнало едно класическо литературно съзнание. От там нататък има PR реклама и др., за да се стигне до момента, когато книгата попада по потходящ начин у читателя. Той вече е готов да я възприеме и след това отново се връща читателя към конаткта с автора. Така се затваря този голям кръг. В България всички елементи на този кръг тотално са объркани, скъсани са.

Затова ли книгата има две цени?

Затова. В случая аз се опитах да направя една такава провокация. Това е една и съща книга с две цени. Няма в момента да изясняваме каква е разликата между тях. Нека да дойдат хората на „Пловдив чете“, където ще я има книгата с двете цени или да заповядат на следващото й представяне на първи юни в къща „Златю Бояджиев“ и ще разберат. ( на 1 юни, от 17.30 часа, в Стария Пловдив – къща “Златю Бояджиев”, ще бъде официалната премиера на “Оксиморонният свят” като част от програмата на дните “Пловдив чете”. Книгата ще представи Юлиан Жилиев, критик и преводач.)

Идеята е, че не може книгоразпространителя у нас да получава 35% от коричната цена на книгата, защото това я оскъпява с 35 % , а той да не прави абсолютно нищо за реализацията на тази книга. Освен да я сложи на един рафт и да чака някой да я купи. Това е тотално порочна практика. Да не навлизаме в повече подробности, да речем за политиката на идателствата, които примерно казват „защо да я издам тази книга като няма да спечеля от нея“. Да речем, това ново издателство „Еклипс“ издава тази книга и ще спечели от нея, може да спечели 50 лв., но поне ще се върнат парите. Въпросът е какво става от там нататък с тази книга? Аз за това искам тя да върви само на такива срещи, хора които имат истински интерс към истинска литература да дойдат и да си я купят евентуално, защото иначе представите за нещата са много изкривени.

Наскоро четох някаква статистика, според която в България на човек на година средностатистически се падат 1,5 закупени книги. В страни като Франция, Германия и Англия става въпрос за, мисля бяха, 3,5 - 4 или 4,5 - 5 книги. Вярно, е че там пазарът е огромен и една книга като се издава, тя не се издава в тираж 200 - 300 или 500 бройки. Тя се издава в няколко хиляди бройки, тиражът и цената обаче, дават възможност всички по веригата да имат някакава нормална печалба, с която да развиват дейността си. Не е въпроса да се изяждат и изпиват тези пари от печалбата, въпросът е да се развива. А в България колко трябва да струва една книга, за да се плати нормално на всички, които участват в процеса на създаването и реализацията й? Затова всъщност я правя тази провокация за една и съща книга с две цени. Едната цена е 9,99, а другата е 29,99 лв. Малко необичайно е за българския пазар толкава скъпа книга - 30 лева. Всички ще се стреснат. Но всъщност това са 15 евро, това е смешно ... На Запад една такава книга струва 30 евро минимум. А да не говорим, че 30 лева в магазина струва бутлика българско вино или кило френско сирене. Не може да става и дума за сравнение. Това е книга!

Какво разказваш на австралийците? (Пламен Асенов е политически коментатор за България на австралийското радио SBS Мелбърн)

На австралийците разказвам това което вижам, аз общо взето това правя на българите и на всички, които ми паднат в ръцете. Това, което виждам, това, което мисля. Всъщност това е важното. Въпреки че в BBC съм обучаван на обективност в журналистиката, това разбира се би трябвало да съществува. Когато говорим за една по-опертивна журналистика трябва да се дават различните гледни точки. Също и при анализа, разбира се, трябва да се дават различните позиции на различни наблюдатели или участници в събитието. Но в края на краищата винаги се стига до някакви изводи, които много често са плод повече на това, което се нарича Background, което имаш зад гърба си, като информация, като опит, на неща, които много често не можеш да ги обясниш на широката публика. Те също са част от обективността. Някой път текстовете или изводите от един анализ звучат сякаш са изсмукани от пръстите, а то не е така. То е защото съобразяваш сегашните неща с това, което знаеш от преди и така...

Всъщност за какво говорех?! До тук беше добре. /смее се/

Къде се криеш от живота наоколо?

Изобщо не се крия, напротив. Искам да го поглъщам колкото може повече целият. Аз съм саможив човек по принцип, консервативен. Обичам си домашния уют, обичам си малкия кръг приятели, с които се виждам доста често. В никакъв случай не се крия. Мисля,че съм достатъчно отворен към всички и с удоволствие контактувам. От време на време срещам, хора, които имат такова впечатление. Изглеждам им дистанциран или отнесен, аз на моменти наистина съм такъв, но сигурно е заради многото глупости в главата ми.

От какво ти е густо?

Много са нещата, да започна с три тайландки. /смеем се/ Да речем една маса споделена с приятели, на която има хубаво вино, хубав хляб и хубаво сирене е нещо, което напоследък сякаш е едно от най-големите удоволствия в живота ми. Много е скромно, много е семпло, но там говорим за едни други измерения, които не са толкова свързани с материалното. И все пак доброто вино помага!