Оневиниха окончателно "Младото вино"

Автор: Антония Атанасова
Публикувана: сряда, 30 януари 2013 г.

Шестима бизнесмени и бивш данъчен инспектор, обвинени за източване на ДДС, бяха оневинени окончателно от Върховния касационен съд. Делото срещу тях придоби популярност като "Младото вино". Срещу Радостин Илиев, Ивайло Делчев, Димчо Ангелов, Георги Господинов, Младен Димов, Стефан Кисьов и Атанас Иванов, беше повдигнато обвинение за неправомерно взети пари от бюджет в размер на 8 882 623 лв. чрез попълвали неверни данъчни справки и деклариции за времето от август 2007 г. до юни 2008 г. Седмината са оневинени по обвинението за участие в организирана група. В скандала бяха замесени имената на управители на "Риком" ЕООД, "ММДИ" ЕООД, на "Маркет Спийд" ЕООД, "Йоана -2001" ЕООД, "Стелт Комерс" ООД и ЕТ "МЛ вино Младен Димов". Бизнесмените се занимавали със сделки с недвижими имоти, които прехвърляли между фирмите. Според обвинението ДДС-то е възстановявано в кратки срокове. Доказателствата сочат, че няма данни за нарушение на законите при възстановяването на парите и подадените документи. Сделките са изповядани пред нотариус, таксите са платени, отразени са в счетоводството на дружествата. В данъчната служба са подавани справки декларации за тях. Цената на терените е посочена в нотариални актове.

Данъчните служители са проверявали всяка от декларациите, а парите са връщани, защото не са открили нередности. Върховният касационен съд е изложил основно мотивите си към потвърдената оправдателна присъда.

Основната дейност на седмината се е изразявала в закупуването на недвижими имоти от управляваните от тях фирми и препродаването им помежду им за кратки периоди от време, при което цената им значително е нараствала. Всички сделки са надлежно изповядани пред съответния нотариус, платени са изцяло дължимите държавни, общински и нотариални такси.

Цената посочена в нотариалните актове е съществен елемент от тях и оспорването й може да стане само по съдебен гражданско-правен ред, т.е. тъй като е налице прехвърляне на собственост, доставките по смисъла на ЗДДС са напълно реални.

На второ място – сделките са надлежно отразени в счетоводството на всяка от регистрираните по ДДС фирми, включително и в дневниците за продажби, след което са подадени съответните декларации. В обвинителния акт се твърди, че именно справките декларации, подадени до ТД на НАП Пловдив са с „невярно съдържание”, т.е. отразеното, посоченото в справките декларации не отговаряло на действителността.

Това обаче в конкретния казус за всички случаи не е така. Във всички депозирани в НАП, СД коректно са отразени всички обстоятелства. Според прокуратурата невярно била отразена цената на имотите, която била завишена, но както се посочи по-горе подсъдимите не биха могли да посочат друга цена, различна от отразената в нотариалните актове. От тук следва, че справките декларации не са с „невярно съдържание”, т.е. липсва елемент от обективната страна на вмененото във вина на подсъдимите данъчно престъпление и само на това основание подсъдимите следва да бъдат оправдани, пишат в мотивите си върховните магистрати.

На трето място – самото подаване на съответната справка декларация до ТД на НАП Пловдив не води до автоматично възстановяване на ДДС. Данъчните органи, както са възстановили данъка, така са могли и да откажат това, както между впрочем се е случило при последния случая. В ЗДДС е предписана специална процедура, която следва да се спазва. В случая след подаването на всяка СД е извършвана данъчна проверка от двама данъчни служители, която е завършвала с изготвянето на предложение за възстановяване на ДДС, което предложение е било одобрено от съответния пряк ръководител, а след това лично от директора на ТД на НАП – Пловдив, който е и разписвал банковото нареждане за привеждане на сумите от бюджета по сметка на фирмите, управлявани от подсъдимите. Следва само да се посочи, че при извършване на всяка от данъчните проверки цялата документация е била предоставена на данъчните служители, включително и нотариалните актове, с които първоначално са били закупени съответните имоти. Ето защо съдът счита, че дори и да се приеме, че справките декларации са с невярно съдържание /а това не е така/, без съдействието на данъчните служители само подсъдимите не биха могли да извършат сами вменените им във вина престъпления. Този извод е не само на съда, но и на ДАНС, въз основа на чиято докладна е образувано досъдебното производство по настоящото дело.

Всичко това, в общи линии дава основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимите не е престъпление, пишат върховните магистрати. Същевременно с това щом като извършеното не е данъчно престъпление не би могло да се говори и за организирана престъпна група.

Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.