Пловдивският окръжен съд постанови “Задържане под стража“ за Симеон Йосифов

Публикувана: вторник, 27 септември 2011 г.

Пловдивският окръжен съд взе мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на Симеон Йосифов, съобщиха от пресслужбата на ведомството.

Срещу него е повдигнато обвинение за това, че на 23 септември в с. Катуница умишлено е причинил смърт при управление на МПС на 19 – годишния Ангел Петров, престъплението е по чл. 342, ал.3, б. В вр. с ал.1, НК.

За да наложи най-тежката мярка за процесуална принуда спрямо обвиняемия Йосифов съдът прие, че са налице едновременно и трите предвидени в закона предпоставки – да е повдигнато обвинение за престъпление наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, доказателствата по делото да водят на обосновано предположение, че подведеният под отговорност е извършил вмененото му деяние и да е налице реална опасност последният да се укрие или да извърши престъпление.

В конкретният случай, Симеон Йосифов е привлечен с обвинение за умишлено причиняване на смърт при управление на МПС, при което са нарушени правилата за движение по пътищата. За това престъпление, предвидената санкция е лишаване от свобода от десет до двадесет години, а и се третира от закона за „тежко” по смисъла на закона.

От събраните до момента доказателства – протоколи за претърсване и изземване, за доброволно предаване, за оглед на веществено доказателство, справки от централната база на КАТ Пловдив, показания на свидетелите Станчева, Илиев, Петров, Христов и отчасти от показанията на свидетелите Мехмед, Томов, Ариф и Местов, може да се направи изискуемото за този съвсем ранен етап на разследване, обосновано предположение, че обвиняемият Йосифов е осъществил вменения му престъпен акт. Съдът прие за неоснователно възражението на защитата, че не се касаело за умишлена проява. То се опровергава от съдържащите се в свидетелските показания данни, които недвусмислено навеждат на съзнателно и целенасочено ускоряване на движението на управлявания от дееца микробус срещу пострадалия и то в момент и по време, когато той е бил в близост до превозното средство и съвсем видим за водача. Безспорно е още, че е имало прегазване, усетено от останалите пасажери в микробуса като удар, силно клатене и преминаване през някакво препятствие, което изолира направените в днешното съдебно заседание твърдения на Йосифов как не бил видял потърпевшия младеж Ангел Петров. Произшествието е настъпило по здрачаване, т.е. не по тъмно, а автомобилът се е движил на светлини, което в още по-голяма степен подкрепя обвинителната теза. Налице са данни по делото, съдържащи се в разпита на свидетеля Томов – един от возещите се в микробуса, че поведението на обвиняемия е било провокирано от друг от пасажерите, който внезапно извикал на шофьора да потегля и Йосифов го сторил, но дори и да е било така, обвиняемият е бил този, който е насочил превозното средство към пострадалия. Съдът не прие за достоверни показанията на свидетелите Томов, Ариф и Местов, че е имало заплаха от нападение над микробуса, като счете, че са крайно несъответни по обстоятелствата в какво точно се е изразявала тя и от къде е идвала. Местов даже говори за състояло се нападение над превозното средство със счупване на едно от стъклата му, което е напълно голословно и се опровергава от констатациите на огледния протокол на микробуса, изготвен ден след събитието, не се потвърждава от другите пътували в купето лица, а и се отрича ясно в показаният на свидетеля Мехмед.

Относно въпросът – реализирал ли е бягство деецът или не и укривал ли се е в последствие. Съдът отчете, че гласните доказателства са единодушни, че след прегазването, водачът не е спрял, а е продължил да се движи и се е отдалечил от местопроизшествието. За това, какво се е случило след отдалечаването, показанията на четиримата свидетели, придружавали обвиняемия са противоречиви. Мехмед, Томов и Ариф са описали, че деецът се е върнал обратно до къщата на Кирил Рашков и там заедно с т.нар. „Цар Киро” е започнало общо обсъждане на инцидента и на това какво е било блъснато. Свид.Местов обаче сочи, че след произшествието, микробусът е пътувал дълго и при спирането му са се отзовали директно в гр.Пловдив в кв.Столипиново. Но даже да се приеме първата от тези версии, няма как да не направят впечатление показанията на свид.Томов, който заявява, че когато за случилото се бил проведен разговор с „цар Киро”, изведнъж микробусът изчезнал, а заедно с него и част от ромите, а едва след това, къщата на Кирил Рашков била посетена от полицаи, които обявили, че има ударено дете. Ето защо, съдът прие, че бягство е било реализирано и то не само от конкретното място на сблъсъка, но и от селото.

То, наред с невъзможността до 25.09.2011 год., Йосифов да бъде намерен и осигурен по делото, според съда, предпоставя реалната опасност от укриване по смисъла на закона.

Горното е съвсем достатъчно, за да формира извода, че са налице предвидените в закона предпоставки и необходимостта от налагане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Йосифов, като в случая съдът прие, че не се наблюдават никакви фактори от семейно, здравословно, професионално и прочие естество по смисъла на чл.56, ал.3 от НПК, които да са несъвместими със задържането му.

Определението не е окончателно и подлежи на обжалване в 3 – дневен срок пред Пловдивски апелативен съд.

Източник: GustoMedia.bg