„Реквием” на Моцарт звучи за 30 години от кончината на маестро Добрин Петков

Публикувана: понеделник, 6 февруари 2017 г.

С изпълнение на РЕКВИЕМ на МОЦАРТ -  най-великият шедьовър в кантатно-ораториалната музика, ще бъде отбелязана 30-та годишнина от кончината на Добрин Петков. Концертът на Опера Пловдив е точно на 10 февруари – дата, на която е починал един от най-изтъкнатите и талантливи ръководители на пловдивските симфоници. 

Диригент на Моцарт-Реквием ще е маестро Диан Чобанов, а солисти са Евгения Ралчева, Елена Чавдарова, Михаил Михайлов и Ивайло Джуров. Концертът е в Дом на културата „Борис Христов” от 19 часа.

РЕКВИЕМЪТ (букв. ‘вечен покой’, лат.) е тържествена траурна меса /заупокойно богослужение/ в Римо-католическатa църква, по стандарт съставена от 14 канонични части, като само музикалните интерпретации през вековете на композиторите са различни. Реквиемът няма аналог в Православието и Протестантството. За най-интересни интерпретации на темата "Реквием" се считат тези на Джузепе Верди и Волфганг Амадеус Моцарт.

Реквиемът на Моцарт е може би най-великият шедьовър в кантатно-ораториалната музика. Моцарт започва да пише своя Реквием през 1791 г., когато композира и последната си опера – „Вълшебната флейта”, по поръчка на граф Франц фон Валзег, но умира, преди да успее да довърши всичките 13 части от него, като малко преди смъртта си споделя със съпругата си, че е убеден, че няма да живее дълго и че Реквиемът, който композира, е всъщност за собствената му смърт. Първото му изпълнение е от 10 декември 1791 г. – 5 дни след смъртта му и три дни след погребението му (в общ гроб), по време на мемориал в негова памет.

Добрин Петков е роден на 24 август 1923 г, в Дрезден, Германия, където родителите му временно пребивават по здравословни причини. Музикалното си образование започва през 1927 г. при своя баща, като до 1932 г. учи цигулка и участва в продукции и концерти. През 1935 г. дирижира детските опери "Сватбата на Мишока Мики" и "Иванко" в София и Белград. За последното е провъзгласен за почетен член на Белградската опера за 10 години. Същата година дава 20 самостоятелни концерта в България, както и един съвместен с Панчо Владигеров през 1937 г. в Белград. От 1937 до 1939 учи цигулка, пиано, композиция и диригентство в Royal College of Music в Лондон. През 1944 г. отслужва военната си служба и е ранен с куршум в крака на фронта при Страцин, вследствие на което е уволнен. В периода 1946-1947 завършва Държавната музикална академия в София със специалност диригентство и композиция. На 1 септември 1956 г. е назначен за диригент в Пловдивския държавен симфоничен оркестър, а от 16 юни 1962 г. е назначен за първи диригент на Софийска държавна филхармония и главен диригент на Софийска народна опера едновременно. Напуска филхармонията през 1969 г., след което следват 4 години, през които той е хоноруван преподавател в Консерваторията. Гостува многократно във всички български оркестри, както и в Унгария, Полша, Чехия, СССР, Куба, ГДР. В Пловдив поставя "Вълшебната флейта". За втори път се връща като главен диригент в Пловдивския държавен симфоничен оркестър, където остава до смъртта си. С оркестъра участват в турнета в ГДР, Чехия, Испания, Италия, СССР, Венецуела, Румъния, Гърция, Куба. През 1981 г. свирят във Франция в зала "Chatelet", където са поканени заедно с Чикагската, Лионската, Берлинската и Бостънската филхармония. През 1986 г. прави поредната оперна постановка в Пловдив – "Отело" от Верди.

Умира в София на 10 февруари 1987 г. От 1995 г. Пловдивското училище за музикално и танцово изкуство носи неговото име.

Източник: GustoMedia.bg