Страсбург осъди България за изнасилване в Карлово

Автор: Антония Атанасова
Публикувана: сряда, 28 ноември 2012 г.

Европейският съд в Страсбург постанови осъдителна присъда за България заради продължително разследване по дело за изнасилване в Карлово. Жалбата е подадена чрез Асоциацията за европейска интеграция и права на човека от 32-годишна жена.

Тя е била изнасилена през 1994 г. , когато е само на 14 години, а разследването няма повече от 10 години. 15 000 евро обезщетение за претърпени неимуществени вреди плюс 2000 евро за разноски ще изплати българската държава на 32-годишната жителка на М.Н. от Карлово, за допуснатите спрямо нея нарушения на чл. 3 от конвенцията по правата на човека - забрана за нечовешко и унизително отнасяне) и чл. 8 - право на неприкосновеност на личния и семеен живот, съобщава сайтът "Правен свят".

Веднага след изнасилването, придружена от родителите си, М.Н. подава жалба, в която описва четиримата си нападатели, като съобщава и имената на трима от тях. Медицинското изследване на следващия ден установява, че действително е било налице изнасилване, тримата посочени са били разпитани и те признали фактите, включително посочили и четвъртия извършител.

През следващите дни М.Н. е направила два опита за самоубийство. В същото време, въпреки първоначалните бързи действия, разследващите спират да работят. От 5 октомври 1994 г. до 19 октомври 2004 г. не са предприети никакви стъпки да се продължи разследването. На 19 октомври 2004 г. обвинените били разпитани отново, при което те оттеглят показанията си и отричат обвиненията.

В началото на 2006 г. адвокатът на М.Н. подава жалба до прокурора срещу продължителността на разследването, като обръща внимание и на риска от настъпване на ефекта на погасителната давност. Въпреки това, реакция няма и през април 2006 г. наказателното производство е частично прекратено срещу срещу двама от нападателите поради изтекла абсолютна давност, тъй като към момента на престъплението те са били непълнолетни.

Третият е осъден на пет години затвор, като съдът приема забавеното разследване за изключително смекчаващо вината обстоятелство. Докато е изтърпявал присъдата си, осъденият е починал при катастрофа по време на работа - тъй като е бил на лек режим, той е имал възможност да работи. Въпреки твърденията на М.Н., българските съдилища приемат, че четвъртият извършител е останал неизвестен и не е установен. Съдът в Страсбург приема, че пасивността на разследващите органи за период от около десет години, което е причината за изтичането на давностния срок спрямо двама от заподозрените извършители, както и неизвършването на определени необходими следствени действия, е компрометирало ефективността на необходимото разследване.