1 / 9

За пръв път от 20 години - опашка от четящи деца на Главната

2 / 9

"Да, започваме", плясва с ръце Емо 53 минути преди първоначално обявения час

3 / 9

Около екзалтираните тийнейджъри бяха опънати обезопасителни ленти, а охранители се опитваха да въдворят ред

4 / 9

В истинска сензация за Пловдив се превърна гостуването на Емил Конрад, автор на нашумялата книга "Нещата, на които не учат в училище"

5 / 9

6 / 9

7 / 9

8 / 9

9 / 9

❮ ❯

За пръв път от 20 години - опашка от четящи деца на Главната

Не е вярно, че децата ни не четат (вижте снимките). Интернет поколението, оказа се, следи и литературни новини на таблета, телефона и лаптопа.

Стотици тийнейджъри шашнаха Пловдив с първата по рода си опашка за книга, автограф и снимка с автора. Подобна, но два пъти по-малка опашка се изви през май миналата година, когато магазин за конфекция подаряваше чифт дънки за всяка закупена стока.

"Не вярвам на очите си... да не дават нещо безплатно", питат случайни минувачи, облещени срещу огромната опашка пред книжарницата.

"Не, тук е авторът на книгата „Нещата, на които не ни учат в училище“ Емил Конрад", отговаря девойче от периферията на опашката.

И се започва: ми то за нещо за училище ще чакате ли; кой бе, ония американеца ли; вие „Под игото“ чели ли сте...

Като на всяка масова проява има и охрана. Частна фирма слага ред на опашката и контролира пропускателния режим. Трудно им е, защото тези деца са на първата в живота си опашка, никога не са влизали под строй някъде и малцина от тях се сещат, че любимият им автор в любимата им книга има цяла глава посветена на опашките (пък и половината от чакащите все още не са я чели). В нея Емил обяснява, че на опашката хората се гледат един -друг, но не е ясно дали се виждат, защото всеки е със собствените си мисли...

Тази опашка е в еуфория. Пищи при всяко отваряне на врата. Яде junk food, пие газирано, хвърля отпадъка по плочките, защото ако отиде до коша, си губи реда. На двама им се случи и новината бе разпространена по чата.

Кой събра децата на опашка пред книжарницата, ще разберете, като го намерите по същия начин, по който го откриха те. Иначе няма как да си обясните феномена, освен с "американизация". Е, поне по едно нещо сме ги стигнали.

Самият Емо (както го наричат феновете му) е слабичък усмихнат младеж, който часове наред намираше добра дума за всяко дете, даряваше прегръдка и снимка за спомен, и така около 5 часа.  Срещата с нашумелия автор бе обявена за 16 часа, но започна час по-рано.

След преживяването с автора всяко хлапе излизаше с ръка на сърцето и загадъчна усмивка. После бързо набираше мама и тате по телефона, за да съобщи новината.

Какво ново научи от книгата, питам ги на излизане. Научих, че лъжата може и да не вреди, може даже да помгне някой път; че наркотиците са лошо нещо и от тях се умира; че не трябва да плачеш за петица...

Потвърждават, че мама и тате също са им го казвали, но тук е споделено с приятели, а  авторитетът изглежда като тях и говори на същия език.